Паническа атака: какво се случва в тялото и как да реагираме
Защо мозъкът понякога включва „фалшива аларма“ и кое усилва кръга на страха.
Първо: телесните симптоми се проверяват от лекар. Болка в гърдите, силен задух, припадък или първи епизод изискват медицински преглед, за да се изключат сърдечни, белодробни, хормонални и други причини. При силна болка в гърдите, която не отминава, или при загуба на съзнание се обадете на 112.
Всеки, който е преживявал паническа атака, познава усещането: внезапен силен страх, сърцебиене, задух, замайване и мисълта „Нещо ужасно ми се случва“. Често идва и страхът да не загубим контрол или да не умрем.
1. Какво е паническата атака
Според класификацията DSM-5-TR паническата атака е внезапен прилив на силен страх или дискомфорт, който достига връх в рамките на минути и е придружен от телесни симптоми. За паническо разстройство говорим, когато атаките се повтарят неочаквано и човек дълго се тревожи за нови пристъпи или променя поведението си заради тях, например започва да избягва места.
2. „Фалшивата аларма“ в нервната система
Мозъкът ни има древна система за откриване на опасност, в която централна роля играе амигдалата. Когато тя регистрира заплаха, дори въображаема или породена от лека промяна в пулса, се включва симпатиковата нервна система. Популярно това се описва като „отвличане“ на логиката от емоционалния мозък (Goleman, 1995). Следва бърза биохимична промяна:
- Адреналин и норадреналин ускоряват сърцето и напрягат мускулите. Тялото се готви за борба или бягство.
- Учестено дишане. Когато няма реален физически хищник, бързото дишане понижава въглеродния диоксид в кръвта. Това може да доведе до замайване, изтръпване на ръцете и усещане за нереалност.
Тези реакции са неприятни, но са част от нормалната физиология на страха. Те не означават, че мозъкът е „счупен“. Системата просто е задействана в момент, когато няма реална опасност.
3. Парадоксът на борбата: Кока-Кола и Ментос
Представете си, че първият прилив на адреналин е бонбон Ментос, паднал в бутилка Кока-Кола. Реакцията е мигновена. Много хора в този момент стягат капачката и тръскат бутилката: напрягат тялото, следят пулса, опитват се да „овладеят“ дишането и мислят „Трябва да го спра веднага!“. Така налягането расте.
Напрегнатата борба със симптомите често се превръща в гориво за следващата вълна, защото мозъкът я чете като потвърждение, че опасността е реална.
4. Принципи, които се използват в терапията
В когнитивно-поведенческата терапия на паническото разстройство, която е сред най-проучените подходи (NICE, 2011), човек се учи да променя отношението си към симптомите. Ето общите принципи. Те не са индивидуален съвет:
- Назовете го спокойно. Ако лекар вече е изключил телесна причина, може да си кажете: „Това е позната паническа вълна. Неприятна е, но минава.“
- Спрете да „тръскате бутилката“. Отпуснете раменете, челюстта и корема. Не проверявайте непрекъснато пулса.
- Оставете вълната да премине. Наблюдавайте усещанията като вълна с връх и спад, без да бягате от мястото и без да търсите защитно поведение.
- Отбележете какво се случи. След като напрежението спадне, забележете, че пулсът е намалял, дишането се е успокоило и вие сте добре.
Бягството и защитното поведение (избягване на места, постоянно търсене на успокоение, носене на „спасителни“ вещи) носят облекчение за кратко, но поддържат страха. Затова при повтарящи се пристъпи е добре да работите със специалист, а не да разчитате само на самопомощ.
5. Кога да потърсите помощ
- Пристъпите се повтарят или вече се страхувате от следващия.
- Започвате да избягвате магазини, транспорт, шофиране или да оставате сами.
- Тревогата пречи на сън, работа, учене или отношения.
Използвани източници
- American Psychiatric Association (2022). Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (5th ed., text rev.; DSM-5-TR). Washington, DC: APA.
- Goleman, D. (1995). Emotional Intelligence. New York: Bantam Books.
- LeDoux, J. (2015). Anxious: Using the Brain to Understand and Treat Fear and Anxiety. New York: Viking.
- National Institute for Health and Care Excellence (2011). Generalised anxiety disorder and panic disorder in adults: management (Clinical guideline CG113).
Статията е с информационна цел. Тя не поставя диагноза, не е индивидуален съвет и не заменя консултация със специалист. При остра криза се обадете на 112, а за деца и юноши на 116 111.
Ако искате да поговорим
В кабинета в Кюстендил и онлайн първата среща е за разговор и преценка на нуждите. Не обещаваме конкретен резултат, защото той зависи от много неща.
Neuropsycheya