Лого на NeuropsycheyaNeuropsycheya

← Всички статии

Клинична психология и невробиология

Паническа атака: какво се случва в тялото и как да реагираме

Защо мозъкът понякога включва „фалшива аларма“ и кое усилва кръга на страха.

Автор: Здравчо Шивачев, клиничен психолог · около 5 мин. четене · обновена ноември 2026 г.

Първо: телесните симптоми се проверяват от лекар. Болка в гърдите, силен задух, припадък или първи епизод изискват медицински преглед, за да се изключат сърдечни, белодробни, хормонални и други причини. При силна болка в гърдите, която не отминава, или при загуба на съзнание се обадете на 112.

Всеки, който е преживявал паническа атака, познава усещането: внезапен силен страх, сърцебиене, задух, замайване и мисълта „Нещо ужасно ми се случва“. Често идва и страхът да не загубим контрол или да не умрем.

1. Какво е паническата атака

Според класификацията DSM-5-TR паническата атака е внезапен прилив на силен страх или дискомфорт, който достига връх в рамките на минути и е придружен от телесни симптоми. За паническо разстройство говорим, когато атаките се повтарят неочаквано и човек дълго се тревожи за нови пристъпи или променя поведението си заради тях, например започва да избягва места.

2. „Фалшивата аларма“ в нервната система

Мозъкът ни има древна система за откриване на опасност, в която централна роля играе амигдалата. Когато тя регистрира заплаха, дори въображаема или породена от лека промяна в пулса, се включва симпатиковата нервна система. Популярно това се описва като „отвличане“ на логиката от емоционалния мозък (Goleman, 1995). Следва бърза биохимична промяна:

Тези реакции са неприятни, но са част от нормалната физиология на страха. Те не означават, че мозъкът е „счупен“. Системата просто е задействана в момент, когато няма реална опасност.

3. Парадоксът на борбата: Кока-Кола и Ментос

Представете си, че първият прилив на адреналин е бонбон Ментос, паднал в бутилка Кока-Кола. Реакцията е мигновена. Много хора в този момент стягат капачката и тръскат бутилката: напрягат тялото, следят пулса, опитват се да „овладеят“ дишането и мислят „Трябва да го спра веднага!“. Така налягането расте.

Напрегнатата борба със симптомите често се превръща в гориво за следващата вълна, защото мозъкът я чете като потвърждение, че опасността е реална.

4. Принципи, които се използват в терапията

В когнитивно-поведенческата терапия на паническото разстройство, която е сред най-проучените подходи (NICE, 2011), човек се учи да променя отношението си към симптомите. Ето общите принципи. Те не са индивидуален съвет:

  1. Назовете го спокойно. Ако лекар вече е изключил телесна причина, може да си кажете: „Това е позната паническа вълна. Неприятна е, но минава.“
  2. Спрете да „тръскате бутилката“. Отпуснете раменете, челюстта и корема. Не проверявайте непрекъснато пулса.
  3. Оставете вълната да премине. Наблюдавайте усещанията като вълна с връх и спад, без да бягате от мястото и без да търсите защитно поведение.
  4. Отбележете какво се случи. След като напрежението спадне, забележете, че пулсът е намалял, дишането се е успокоило и вие сте добре.

Бягството и защитното поведение (избягване на места, постоянно търсене на успокоение, носене на „спасителни“ вещи) носят облекчение за кратко, но поддържат страха. Затова при повтарящи се пристъпи е добре да работите със специалист, а не да разчитате само на самопомощ.

5. Кога да потърсите помощ

Използвани източници

  1. American Psychiatric Association (2022). Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (5th ed., text rev.; DSM-5-TR). Washington, DC: APA.
  2. Goleman, D. (1995). Emotional Intelligence. New York: Bantam Books.
  3. LeDoux, J. (2015). Anxious: Using the Brain to Understand and Treat Fear and Anxiety. New York: Viking.
  4. National Institute for Health and Care Excellence (2011). Generalised anxiety disorder and panic disorder in adults: management (Clinical guideline CG113).

Статията е с информационна цел. Тя не поставя диагноза, не е индивидуален съвет и не заменя консултация със специалист. При остра криза се обадете на 112, а за деца и юноши на 116 111.

Ако искате да поговорим

В кабинета в Кюстендил и онлайн първата среща е за разговор и преценка на нуждите. Не обещаваме конкретен резултат, защото той зависи от много неща.

Запиши час За мен