В плен на собствения ми мозък
От биохимичната буря до острието на осъзнатостта
Книга за паническото разстройство, невробиологията на страха и пътя към по-добро разбиране и справяне, от Здравчо Шивачев, клиничен психолог.
Авторът е преминал през паническо разстройство и описва как работи един пристъп в тялото и мозъка, защо борбата с него може да го поддържа и какъв подход е изградил в практиката си.
Какво ще намерите в книгата
- Как се роди книгатаСрещата в кабинета, която промени клиничната работа на автора, и личният му път през паническото разстройство.
- Биохимията на пристъпаКакво се случва в мозъка и надбъбречните жлези и какъв е еволюционният смисъл на всеки симптом.
- Тялото по време на паникаСърце, дишане, замайване, треперене и други прояви, и защо те не означават опасност за здравия организъм.
- Моделите на паникатаПоведенчески, когнитивно-поведенчески и невропсихологични обяснения на порочния кръг.
- Парадоксът на борбатаМетафората за бутилката „Кока-Кола“ и бонбоните „Ментос“ и подходът на автора, наречен „Бръснача на Окам“.
- Познатите методи и капаните имДихателни техники, дневници и експозиция: кога могат да започнат да поддържат страха.
- Когато паниката се разрастваКак може да премине в агорафобия, здравна тревожност и натрапливости.
Съдържанието е предварително и може да се промени до излизането на книгата.
Откъс от Увода
Срещата в кабинета: „Аз съм в плен на собствения си мозък“
Идеята за настоящата книга не се роди зад катедрата на университетска аудитория, нито бе резултат от абстрактно теоретично проучване. Тя се зароди в затвореното, тихо пространство на терапевтичния кабинет, по време на поредната ми консултация с клиент, преминаващ през деветте кръга на ада на паническото разстройство. В хода на онази сесия, след поредната епизодична вълна от соматичен ужас, моята клиентка спря за момент, погледна ме с комбинация от разтърсващо изумление и облекчение и изрече думи, които завинаги промениха фокуса на моята клинична работа:
— Аз съм в плен на собствения си мозък!
Това не беше просто спонтанна реплика, а дълбок, катарзисен инсайт — моментът, в който мъглата на субективното страдание за секунда се разсея и разкри фундаменталната архитектура на целия проблем. През следващите десетина минути тя изпадна в интензивен самоанализ, разнищвайки логиката на собствения си затвор: „Та аз вече пета година живея в тази илюзия... Това направи моят мозък с мен — той ме държи в плен. Но аз вече не желая да бъда негов роб!“
Личната ми голгота: година и половина в партер
Зад терапевтичния си стол аз не бях просто студен наблюдател или теоретичен анализатор. Тези думи отекнаха в мен с силата на лично признание, защото самият аз бях преминал през същата сурова школа. В продължение на година и половина аз бях истински затворник на собственото си паническо разстройство. Преживях всеки един епизод не като терапевт, а като уплашен човек, чийто пулс се покачва до над 160 удара в минута без видимо обяснение.
В онзи период всяка проява на тахикардия, задух, внезапно замайване или вълна от вътрешна горещина задействаше отчаяни опити да ги спра, преборя и контролирам. Прилагах цялата си воля, затягах мускулите си, опитвах се да наложа разум над тялото си. Резултатът обаче беше винаги един и същ: симптомите ме сваляха на земята и ме държаха в партер. Колкото повече се борех да овладея реакцията, толкова по-опустошителна ставаше следващата вълна.
Трябваше да мине време, за да разбера онова, което моята клиентка формулира за по-малко от четиридесет минути: всички ние, преминаващите през паниката, сме в плен на собствения си свръхзащитен, егоистичен мозък.
Автотерапията и разкъсването на оковите
Освобождението ми не дойде тогава, когато открих „по-добри оръжия“ за борба, а когато разбрах, че самата борба е горивото на огъня. Трябваше да се превърна в собствен терапевт и да изпитам върху гърба си парадокса на капитулацията. В момента, в който спрях да стягам капачката на бутилката, легнах на пода и съзнателно позволих на адреналиновия пик да ме „убие“ метафорично, веригата се разкъса. Тялото ми регистрира, че въпреки физиологичния пик, смърт не последва.
Това лично изцеление преобрази не само моя живот, но и целия ми клиничен подход. Започнах да виждам, че хиляди хора влизат в кабинета ми, носейки същия арсенал от грешни стратегии, които ползвах и аз — дихателни упражнения, ползвани като щит, и затягане на контрола, което води единствено до по-тежки експлозии.
Защо написах тази книга?
Тази книга е моят дълг — както към терапевта в мен, така и към уплашения човек, който бях преди години. Написах я, за да дам на всеки, заклещен в омагьосания кръг на тревожността, онова, което ми липсваше на мен самия в началото: ясна, научна, но същевременно дълбоко човешка карта за бягство.
Тя съществува, за да ви каже, че вашият мозък не е счупен, нито е ваш съзнателен враг. Той просто работи твърде усърдно, водено от древни програми за оцеляване. Време е да свалим оръжията, да спрем да тръскаме бутилката и да си върнем правото на пълен, спокоен и осъзнат живот.
— Край на откъса —
Пълната книга ще излезе скоро. Получете известие.
Изтеглете откъса
Безплатен откъс от книгата във формат PDF: увод, въведение и първата глава.
Свали откъса (PDF)Споделете мнение за откъса
Мнението е напълно анонимно. Не искаме име, имейл или други лични данни. Моля, не пишете нищо, по което вие или друг човек може да бъде разпознат, и не описвайте здравословни подробности. Мнението може да бъде публикувано на сайта.
Важно: Книгата е образователна и не замества медицински преглед, диагноза или терапия. Преди да приемете, че симптомите ви са панически, ги прегледайте с лекар. При болка в гърдите, затруднено дишане, загуба на съзнание или мисли за самонараняване се обадете на 112.
Получи известие при излизането
Оставете името и имейла си и ще ви пишем само когато книгата излезе.
Нуждаете се от подкрепа сега?
Ако се борите с тревожност или паник атаки, не е нужно да чакате книгата. Можете да запишете час за консултация в Кюстендил или онлайн.
Запиши час
Neuropsycheya